Това, което винаги съм харесвала са фото сесиите на тема пътуване. От тях строи толкова движение. Гледайки ги имаш чувството, че съпреживяваш ситуацията на модела. Пътуването освен това е свързано със символиката на непрекъснатото случване, трансформациите в израстването ни – преход от младост към съзряване и остаряване. Всички ние сме на път в собствения си живот…
Обожавам когато и заведенията са обзаведени в такъв стил. Мога да прекарам часове в съзерцаването на такива фотоси, изцяло завладяна от представената сцена. Може би, защото и аз пътувам много и не се спирам почти никога на едно и също място. Мисля, че една голяма част от живота ми е преминала тъкмо по авто- и ж.п. гари. Не веднъж и аз съм тичала след влака като момичето на снимката, че и други преживявания съм имала. Освен това на път човек се учи на много неща. Някои от житейска, други от чисто практична гледна точка.
Ето например, научих как да събирам много багаж в малко пространство. По трудния начин трябваше да се сетя и как да предпазя дрехите си при дъждовно и кално време. Започнах да ги нареждам по типове в различни по големина найлонови пликове. Така дори чантата ми да се намокри или някой от найлоните да се скъса другите дрехи ще останат сухи и добре сгънати.
Научих също и че хората показват характерите си именно, когато са на път. Едва тогава можеш да разбереш дали можеш да разчиташ на някого и да си извадиш изводи за неговата организираност, търпение и справяне в различни ситуации… Освен това казват, че когато двама влюбени пътуват, това или ще заздрави, или ще разбие връзката им.